Почтените прокурори се превръщат във вътрешни изгнаници
- Съдия Тодорова, минаха съвсем два месеца след приключването на персоналните ви данни през регистъра на Инспектората на Висш съдебен съвет. И маше ли някаква публична реакция о т там? Или от прокуратурата?
- Получих съобщение от ИВСС, че в тази ситуация явно ставало въпрос за нарушаване на сигурността на персоналните данни, довело до тяхното случайно неразрешено откриване. Това разрешило незаконосъобразното им в допълнение култивиране от други уеб сайтове. Служителят, който обработвал декларацията, имал проблем с достъпа до файла, заради което не могъл да заличи персоналните данни. От уведомлението излиза наяве, че инспекцията продължава. Но макар че не е завършила, ме твърдят, че ставало въпрос за инцидентно събитие и изключение в активността на ИВСС, и ми се извиняват. В началото на август научих от медиите, че КЗЛД са почнали произвеждане по оценка на риска на нарушаванията на сигурността на персоналните данни в ИВСС и са образували инспекция по моя случай.
Но и преди да е завършила инспекцията, изначално са ясни два казуса. Ако установи проблем със записа на декларацията на който и да е арбитър, ИВСС неотложно следва да се свърже с него и да му изиска файл, с който да може да се работи. Това е въпрос и на успеваемост на работата, и на базисното дължимо почитание. На мен не ми се обадиха. Това не може да се назова инцидентно събитие, тъй като е въпрос на умишлен избор. Оттук произтича вторият проблем – налице е или надменност и небрежност, или непросветеност. Всъщност има и трети проблем – оказа се, че няма институция, която навреме да оцени риска за сигурността на наказателния арбитър, подложен в обстановка, в която персоналните му данни са станали налични на всички, в това число на страните по делата. Всички изброени заключения засягат хипотезата, че публикуването на персоналните данни фактически е станало без желание да бъда злепоставена и да бъде основан съзнателно риск за сигурността на фамилията ми. Хипотезата за съзнателно приключване на информация трябваше да бъде тествана неотложно и не от ИВСС, с цел да не се заличат възможните следи, което не се случи.
- Прокуратурата обаче не образува инспекция. А съдийската гилдия на Висш съдебен съвет излезе с декларация. Това достатъчна реакция ли е?
- Преди да има резултати от инспекцията на способените органи, които в тази ситуация се сведоха до един – КЗЛД (защото прокуратурата не прояви интерес), Съдийската гилдия (СК) безспорно трябваше да излезе с изрично изказване кое приема за неправилно и тревожно. След привършване на инспекцията обаче би следвало Семеен кодекс да проучва обстановката и да вземе съответни ограничения за отбрана на сигурността на съдиите, тъй че да бъде обезвреден всевъзможен риск за в бъдеще. Не бива да остава поле за каквито и да било подозрения, спекулации и учредения за възбуждане на боязън. Заплашваният съд не е самостоятелен в нужната степен, която да подсигурява публичната сигурност и правовата страна.
- След сходен скандал Теодора Точкова има ли легитимност да остане основен контрольор? ИВСС има ли потенциал да управлява декларациите ?
- Скандалът освети проблем, а това постоянно е потребно. В последните години избухнаха редица кавги, които демонстрираха на живо и без нужда от каквото и да било пояснение по какъв начин действат институциите, в това число органите на прокуратурата и на правосъдната власт.
- Какво визирате?
- Имам поради огласените диалози сред градски прокурор и водач на партия, сред председателката на Софийския градски съд и арбитър от същия съд, осветленото тефтерче на ръководителя на КПУКИ Златанов с инструкции или поети задължения за корист с власт във връзка с съответни представители на държавната власт, в това число съдии, и така нататък В този ред на изброяване естествено се вписва и наименованието на файла на декларацията с оповестените персонални данни на мен и фамилията ми " Не се чисти " в императивна форма с удивителни. Така че следва да забележим по какъв начин ще завърши инспекцията на ИВСС и КЗЛД и каква ще бъде реакцията на основния контрольор. Това ще покаже дали той има легитимност. Все отново ИВСС съгласно Закона за правосъдната власт и Закона за отбрана персоналните данни реализира контрол за оперирането на персоналните данни по делата, което е голяма отговорност. След случилото се е належащо да се показват безапелационни гаранции, че ръководството на ИВСС е способно умело и добросъвестно да обезпечи осъществяването на тези пълномощия.
- Четохте ли концепцията на бъдещия основен прокурор Иван Гешев ?
- Концепцията основава усещане, че е единствено една нужна, само че незадоволителна част от цялостна идея за ръководство на прокуратурата. Безусловно бъдещият основен прокурор би трябвало да изложи разбиранията си за прокурорския щат, командироването, административните чиновници, здания и коли, електронни системи и регистри, образованията, правосъдната карта, проблеми в работата на прокуратурата. Това е направено, заради което разрешава да се показват професионални отзиви, включително и възражения, и да се проведат диспути първо в прокурорската общественост.
- Засега прокурорската общественост е заета единствено да написа хвалебствени мнения в поддръжка на Гешев.
- И аз се притеснявам, че такива диспути няма да има и това е признак на огромен проблем, който рефлектира върху всичко останало, а не се вижда да е видян в концепцията. Защо отвън деянията от последния месец на всеобщо утвърждение на кандидатурата на претендента за основен прокурор в последните години редовите прокурори не вземат участие интензивно в полемиката за образа на специалността, за профила на основния прокурор, за личната си кариерна орис? Защо не взеха отношение, когато изтече в публичността диалог сред градския прокурор на София и водач на партия, участваща в ръководството на страната в нескончаем интервал, по кадрови въпроси – от избора на основен прокурор през търсене на подпомагане за избор на апелативен прокурор до разискване на качествата на съответно персонифицирани прокурори? Този скандал, който открехна вратата към другояче изцяло непрозрачно пространство на " отъркване " на високопоставени представители на правосъдната власт в политическата власт и на срамни секрети, можеше да има катарзисно значение и да бъде мощен тласък за смяна. След този скандал към този момент не е по този начин елементарно на ръководещите да се базират на разделянето на управляващите и да отклоняват личната си отговорност с репликата, че нямат нищо общо с избора на ръководители на обособените структури в правосъдната власт. Видя се, че в реалност имат, само че не носят отговорност за това. Съвсем заслужено щеше да е прокурорите да слагат въпроса допустимо ли е редови прокурор единствено въз основа на професионални качества да стане апелативен прокурор или основен прокурор, без да е належащо да търси политически подкрепи. Защо прокурорите не взеха отношение по т.нар скандал " ЦУМ-гейт ", който пък отвори прелестна опция за професионален диалог за допустимите граници на връзките на висши представители на прокуратурата с политически ангажирани предприемачи и издатели на вестници, за стандарта на доказване на неетично държание. Във всички демократични страни под една или друга форма сходни полемики са се състояли. Защо прокурорите не настояха системата на административно ръководство да разгласи равносметката си по отношение на институционалната разпра с определен от самите прокурори член на Висш съдебен съвет – Камен Ситнилски, която в последна сметка завърши с следващата гибел в прокуратурата, носеща само позор, само че не и истина. Липсата на интензивност от страна на прокурорите да слагат тези въпроси показва някакво автоимунно заболяване на институцията, което постанова почтен и способен разбор.
- Защо липсва интензивност?
- Нямам поради, че виновността е на прокурорите, има доста положителни експерти измежду тях. Очевидно обаче има систематичен проблем, проблем на системата, който трансформира способените и честни прокурори във вътрешни изгнаници. От друга страна, неналичието на интензивност елементарно може да бъде припозната като незаинтересованост, равнодушие или даже боязън, а това въздейства директно на доверието на жителите в институцията. В концепцията на претендента за основен прокурор се установи трайна наклонност за понижаване на броя на формираните досъдебни производства. Достоен въпрос за разискване на висотата на избора, който следва, е дали това не е резултат на насъбрано съмнение у жителите да търсят отбрана от правоохранителните органи. В актуалния ни народен подтекст основният прокурор е институция, натоварена с голям брой публични, а и политически упования, с опасения и съмнение, с тежка, в това число трагична и недоизказана история за гибелта на високопоставени прокурори. Затова е неотложно в процедурата по желание да се направи по-обхватен и изчерпателен разбор на ролята на прокуратурата, на мястото й в системата на държавните органи, на зоните на рискова непосредственост или неприемливо привнасяне на характерности от други държавни органи, които попречват прокурорската функционалност.
- Анализ и на хармоничните й връзки със съда…
- В концепцията са изброени проблеми в работата на прокуратурата – нормативни, техническо-организационни и характерни, в които са маркирани и връзките със съда, включени в раздел, озаглавен " ефикасен професионален разговор и съдействие с правоохранителните органи и съда ". Това посочва нов проблем. Не може да се приказва на една повърхност за съдействие с Министерство на вътрешните работи и със съда. Опасно е съдът да се приема за сподвижник. Функцията на съда е друга и с цел да се реализира върховенството на правото, в това число с цел да се даде отбрана на жителя от всяка корист с власт, не би трябвало да има подозрения за колаборирането му с властовата страна в процеса. И в тази тенденция съгласно мен е другата огромна тематика – за същността на прокурорската институция, която би следвало да се разисква точно когато завършва мандатът на един основен прокурор и преди началото на нов. Тази тематика не е наранена в концепцията.
По формулировка прокуратурата, с цел да извърши отговорно и качествено своята задача, би трябвало да е в добър синхрон и съгласуваност с Министерство на вътрешните работи и с митническите инспектори, които имат проверяващи функционалности. Прокурорът управлява досъдебната фаза, само че това не изключва нуждата да е " теренен " участник. Истински сполучливите досъдебни производства се дължат на самодейната роля на прокурора. Вкарването в клиширан облик, добил известност от последния месец като тавтология на имитация на някогашен основен прокурор, за прокурора като редови служител, който без Министерство на вътрешните работи и ДАНС е " добре заплатен деловодител ", задълбочава казуса със самоидентификацията на прокурора. Затова и няма смисъл да упрекваме прокурорите, че не водят полемиката за специалността си, за това дали са същински задоволени от ръководството на прокуратурата, а да се опитаме да вникнем какво стои зад този синдром, при който тежките психически последствия са единствено един аспект от вредите.
Смесването на статута на правоохранителните органи със статута на съда заплашва правовата страна. С новата конституция, в която в главата " Съдебна власт " прокуратурата е регламентирана дружно със съда, беше позволено концептуално комплициране на статуса на прокурора. Така се сътвориха нереалистични упования в редовите прокурори, че са като съдиите. Прокурорите не се употребяват от независимостта на съдии, тъй като зависят от правосъдния надзор, зависят и от вътрешноведомствения надзор по вертикала - по-горният прокурор може да дава инструкции на долустоящия, а основният прокурор може да дава инструкции на всички.
С други думи, прокуратурата, от една страна, е доближена до съда в конституцията без институционален аргумент, а, въпреки това, е стопанин на досъдебното произвеждане, без да има задоволително механизми да управлява органите на изпълнителната власт, с цел да реализират успеваемост и резултатност. Това рефлектира и в неналичието на самочувствие на обособения прокурор. Неопределеността в прокурорския статус се задълбочава и от обстоятелството, че няма действени нормативни гаранции за това, че прокурорът може свободно да упражнява своите пълномощия в наказателния развой. За да не се замества вътрешното разбиране на долустоящия прокурор от горестоящия, би следвало да се отбрани нормативно функционалната му автономия. Това изисква законодателна смяна – да се планува, когато горестоящият прокурор не е склонен с оценката на доказателствата и с вътрешното разбиране на долустоящия, не да дава инструкции, а самичък да прави съответните дейности и да реши преписката. Не изисквам, че изчерпателно демонстрирам генезиса на отчуждението на прокурорите от достоверната полемика за мястото и ролята на прокуратурата. Но при всички положения повдигнатите въпроси би следвало да намерят място в разискването на бъдещето на прокуратурата, те би трябвало да бъдат сърцевината на належащата промяна.
- Възможно ли е силата на уличните митинги да пренареди авансово заложената скица за избора на Гешев?
- Либералната народна власт изисква гражданските митинги да бъдат чути. В страни в преход към одобряване на правото, при които са позволени мощни подозрения за криминализиране на институциите, мобилизираното гражданско присъединяване е либерален късмет. Разчитането на посланието, търсенето на генезиса на недоволството и провеждането на сериозна, а не на протоколно-церемониална полемика би било белег на зрялост на Висш съдебен съвет, а също и на еманципиране. Въпросът не се изчерпва с името на съответния претендент и неговото схващане за действието на прокуратурата в институционалната рамка на правовата страна. Изисква се освен неизменност на публичното внимание, само че и способен диалог, който да почне през цялото време – какви са функционалностите на прокуратурата, какви са механизмите за вдишване на отговорност, допустимо ли е по този начин нужното сполучливо съдействие с изпълнителната власт да стане в системата, в която е и съдът, това основава ли предпоставки за предаване на взаимозависимост " по благосклонност " върху съда, какви са гаранциите на функционалната автономия на самостоятелния прокурор. Този диалог би трябвало да бъде иницииран от органите, които имат конституционна подготвеност да го създадат работлив, какъвто е президентът да вземем за пример.
- Получих съобщение от ИВСС, че в тази ситуация явно ставало въпрос за нарушаване на сигурността на персоналните данни, довело до тяхното случайно неразрешено откриване. Това разрешило незаконосъобразното им в допълнение култивиране от други уеб сайтове. Служителят, който обработвал декларацията, имал проблем с достъпа до файла, заради което не могъл да заличи персоналните данни. От уведомлението излиза наяве, че инспекцията продължава. Но макар че не е завършила, ме твърдят, че ставало въпрос за инцидентно събитие и изключение в активността на ИВСС, и ми се извиняват. В началото на август научих от медиите, че КЗЛД са почнали произвеждане по оценка на риска на нарушаванията на сигурността на персоналните данни в ИВСС и са образували инспекция по моя случай.
Но и преди да е завършила инспекцията, изначално са ясни два казуса. Ако установи проблем със записа на декларацията на който и да е арбитър, ИВСС неотложно следва да се свърже с него и да му изиска файл, с който да може да се работи. Това е въпрос и на успеваемост на работата, и на базисното дължимо почитание. На мен не ми се обадиха. Това не може да се назова инцидентно събитие, тъй като е въпрос на умишлен избор. Оттук произтича вторият проблем – налице е или надменност и небрежност, или непросветеност. Всъщност има и трети проблем – оказа се, че няма институция, която навреме да оцени риска за сигурността на наказателния арбитър, подложен в обстановка, в която персоналните му данни са станали налични на всички, в това число на страните по делата. Всички изброени заключения засягат хипотезата, че публикуването на персоналните данни фактически е станало без желание да бъда злепоставена и да бъде основан съзнателно риск за сигурността на фамилията ми. Хипотезата за съзнателно приключване на информация трябваше да бъде тествана неотложно и не от ИВСС, с цел да не се заличат възможните следи, което не се случи.
- Прокуратурата обаче не образува инспекция. А съдийската гилдия на Висш съдебен съвет излезе с декларация. Това достатъчна реакция ли е?
- Преди да има резултати от инспекцията на способените органи, които в тази ситуация се сведоха до един – КЗЛД (защото прокуратурата не прояви интерес), Съдийската гилдия (СК) безспорно трябваше да излезе с изрично изказване кое приема за неправилно и тревожно. След привършване на инспекцията обаче би следвало Семеен кодекс да проучва обстановката и да вземе съответни ограничения за отбрана на сигурността на съдиите, тъй че да бъде обезвреден всевъзможен риск за в бъдеще. Не бива да остава поле за каквито и да било подозрения, спекулации и учредения за възбуждане на боязън. Заплашваният съд не е самостоятелен в нужната степен, която да подсигурява публичната сигурност и правовата страна.
- След сходен скандал Теодора Точкова има ли легитимност да остане основен контрольор? ИВСС има ли потенциал да управлява декларациите ?
- Скандалът освети проблем, а това постоянно е потребно. В последните години избухнаха редица кавги, които демонстрираха на живо и без нужда от каквото и да било пояснение по какъв начин действат институциите, в това число органите на прокуратурата и на правосъдната власт.
- Какво визирате?
- Имам поради огласените диалози сред градски прокурор и водач на партия, сред председателката на Софийския градски съд и арбитър от същия съд, осветленото тефтерче на ръководителя на КПУКИ Златанов с инструкции или поети задължения за корист с власт във връзка с съответни представители на държавната власт, в това число съдии, и така нататък В този ред на изброяване естествено се вписва и наименованието на файла на декларацията с оповестените персонални данни на мен и фамилията ми " Не се чисти " в императивна форма с удивителни. Така че следва да забележим по какъв начин ще завърши инспекцията на ИВСС и КЗЛД и каква ще бъде реакцията на основния контрольор. Това ще покаже дали той има легитимност. Все отново ИВСС съгласно Закона за правосъдната власт и Закона за отбрана персоналните данни реализира контрол за оперирането на персоналните данни по делата, което е голяма отговорност. След случилото се е належащо да се показват безапелационни гаранции, че ръководството на ИВСС е способно умело и добросъвестно да обезпечи осъществяването на тези пълномощия.
- Четохте ли концепцията на бъдещия основен прокурор Иван Гешев ?
- Концепцията основава усещане, че е единствено една нужна, само че незадоволителна част от цялостна идея за ръководство на прокуратурата. Безусловно бъдещият основен прокурор би трябвало да изложи разбиранията си за прокурорския щат, командироването, административните чиновници, здания и коли, електронни системи и регистри, образованията, правосъдната карта, проблеми в работата на прокуратурата. Това е направено, заради което разрешава да се показват професионални отзиви, включително и възражения, и да се проведат диспути първо в прокурорската общественост.
- Засега прокурорската общественост е заета единствено да написа хвалебствени мнения в поддръжка на Гешев.
- И аз се притеснявам, че такива диспути няма да има и това е признак на огромен проблем, който рефлектира върху всичко останало, а не се вижда да е видян в концепцията. Защо отвън деянията от последния месец на всеобщо утвърждение на кандидатурата на претендента за основен прокурор в последните години редовите прокурори не вземат участие интензивно в полемиката за образа на специалността, за профила на основния прокурор, за личната си кариерна орис? Защо не взеха отношение, когато изтече в публичността диалог сред градския прокурор на София и водач на партия, участваща в ръководството на страната в нескончаем интервал, по кадрови въпроси – от избора на основен прокурор през търсене на подпомагане за избор на апелативен прокурор до разискване на качествата на съответно персонифицирани прокурори? Този скандал, който открехна вратата към другояче изцяло непрозрачно пространство на " отъркване " на високопоставени представители на правосъдната власт в политическата власт и на срамни секрети, можеше да има катарзисно значение и да бъде мощен тласък за смяна. След този скандал към този момент не е по този начин елементарно на ръководещите да се базират на разделянето на управляващите и да отклоняват личната си отговорност с репликата, че нямат нищо общо с избора на ръководители на обособените структури в правосъдната власт. Видя се, че в реалност имат, само че не носят отговорност за това. Съвсем заслужено щеше да е прокурорите да слагат въпроса допустимо ли е редови прокурор единствено въз основа на професионални качества да стане апелативен прокурор или основен прокурор, без да е належащо да търси политически подкрепи. Защо прокурорите не взеха отношение по т.нар скандал " ЦУМ-гейт ", който пък отвори прелестна опция за професионален диалог за допустимите граници на връзките на висши представители на прокуратурата с политически ангажирани предприемачи и издатели на вестници, за стандарта на доказване на неетично държание. Във всички демократични страни под една или друга форма сходни полемики са се състояли. Защо прокурорите не настояха системата на административно ръководство да разгласи равносметката си по отношение на институционалната разпра с определен от самите прокурори член на Висш съдебен съвет – Камен Ситнилски, която в последна сметка завърши с следващата гибел в прокуратурата, носеща само позор, само че не и истина. Липсата на интензивност от страна на прокурорите да слагат тези въпроси показва някакво автоимунно заболяване на институцията, което постанова почтен и способен разбор.
- Защо липсва интензивност?
- Нямам поради, че виновността е на прокурорите, има доста положителни експерти измежду тях. Очевидно обаче има систематичен проблем, проблем на системата, който трансформира способените и честни прокурори във вътрешни изгнаници. От друга страна, неналичието на интензивност елементарно може да бъде припозната като незаинтересованост, равнодушие или даже боязън, а това въздейства директно на доверието на жителите в институцията. В концепцията на претендента за основен прокурор се установи трайна наклонност за понижаване на броя на формираните досъдебни производства. Достоен въпрос за разискване на висотата на избора, който следва, е дали това не е резултат на насъбрано съмнение у жителите да търсят отбрана от правоохранителните органи. В актуалния ни народен подтекст основният прокурор е институция, натоварена с голям брой публични, а и политически упования, с опасения и съмнение, с тежка, в това число трагична и недоизказана история за гибелта на високопоставени прокурори. Затова е неотложно в процедурата по желание да се направи по-обхватен и изчерпателен разбор на ролята на прокуратурата, на мястото й в системата на държавните органи, на зоните на рискова непосредственост или неприемливо привнасяне на характерности от други държавни органи, които попречват прокурорската функционалност.
- Анализ и на хармоничните й връзки със съда…
- В концепцията са изброени проблеми в работата на прокуратурата – нормативни, техническо-организационни и характерни, в които са маркирани и връзките със съда, включени в раздел, озаглавен " ефикасен професионален разговор и съдействие с правоохранителните органи и съда ". Това посочва нов проблем. Не може да се приказва на една повърхност за съдействие с Министерство на вътрешните работи и със съда. Опасно е съдът да се приема за сподвижник. Функцията на съда е друга и с цел да се реализира върховенството на правото, в това число с цел да се даде отбрана на жителя от всяка корист с власт, не би трябвало да има подозрения за колаборирането му с властовата страна в процеса. И в тази тенденция съгласно мен е другата огромна тематика – за същността на прокурорската институция, която би следвало да се разисква точно когато завършва мандатът на един основен прокурор и преди началото на нов. Тази тематика не е наранена в концепцията.
По формулировка прокуратурата, с цел да извърши отговорно и качествено своята задача, би трябвало да е в добър синхрон и съгласуваност с Министерство на вътрешните работи и с митническите инспектори, които имат проверяващи функционалности. Прокурорът управлява досъдебната фаза, само че това не изключва нуждата да е " теренен " участник. Истински сполучливите досъдебни производства се дължат на самодейната роля на прокурора. Вкарването в клиширан облик, добил известност от последния месец като тавтология на имитация на някогашен основен прокурор, за прокурора като редови служител, който без Министерство на вътрешните работи и ДАНС е " добре заплатен деловодител ", задълбочава казуса със самоидентификацията на прокурора. Затова и няма смисъл да упрекваме прокурорите, че не водят полемиката за специалността си, за това дали са същински задоволени от ръководството на прокуратурата, а да се опитаме да вникнем какво стои зад този синдром, при който тежките психически последствия са единствено един аспект от вредите.
Смесването на статута на правоохранителните органи със статута на съда заплашва правовата страна. С новата конституция, в която в главата " Съдебна власт " прокуратурата е регламентирана дружно със съда, беше позволено концептуално комплициране на статуса на прокурора. Така се сътвориха нереалистични упования в редовите прокурори, че са като съдиите. Прокурорите не се употребяват от независимостта на съдии, тъй като зависят от правосъдния надзор, зависят и от вътрешноведомствения надзор по вертикала - по-горният прокурор може да дава инструкции на долустоящия, а основният прокурор може да дава инструкции на всички.
С други думи, прокуратурата, от една страна, е доближена до съда в конституцията без институционален аргумент, а, въпреки това, е стопанин на досъдебното произвеждане, без да има задоволително механизми да управлява органите на изпълнителната власт, с цел да реализират успеваемост и резултатност. Това рефлектира и в неналичието на самочувствие на обособения прокурор. Неопределеността в прокурорския статус се задълбочава и от обстоятелството, че няма действени нормативни гаранции за това, че прокурорът може свободно да упражнява своите пълномощия в наказателния развой. За да не се замества вътрешното разбиране на долустоящия прокурор от горестоящия, би следвало да се отбрани нормативно функционалната му автономия. Това изисква законодателна смяна – да се планува, когато горестоящият прокурор не е склонен с оценката на доказателствата и с вътрешното разбиране на долустоящия, не да дава инструкции, а самичък да прави съответните дейности и да реши преписката. Не изисквам, че изчерпателно демонстрирам генезиса на отчуждението на прокурорите от достоверната полемика за мястото и ролята на прокуратурата. Но при всички положения повдигнатите въпроси би следвало да намерят място в разискването на бъдещето на прокуратурата, те би трябвало да бъдат сърцевината на належащата промяна.
- Възможно ли е силата на уличните митинги да пренареди авансово заложената скица за избора на Гешев?
- Либералната народна власт изисква гражданските митинги да бъдат чути. В страни в преход към одобряване на правото, при които са позволени мощни подозрения за криминализиране на институциите, мобилизираното гражданско присъединяване е либерален късмет. Разчитането на посланието, търсенето на генезиса на недоволството и провеждането на сериозна, а не на протоколно-церемониална полемика би било белег на зрялост на Висш съдебен съвет, а също и на еманципиране. Въпросът не се изчерпва с името на съответния претендент и неговото схващане за действието на прокуратурата в институционалната рамка на правовата страна. Изисква се освен неизменност на публичното внимание, само че и способен диалог, който да почне през цялото време – какви са функционалностите на прокуратурата, какви са механизмите за вдишване на отговорност, допустимо ли е по този начин нужното сполучливо съдействие с изпълнителната власт да стане в системата, в която е и съдът, това основава ли предпоставки за предаване на взаимозависимост " по благосклонност " върху съда, какви са гаранциите на функционалната автономия на самостоятелния прокурор. Този диалог би трябвало да бъде иницииран от органите, които имат конституционна подготвеност да го създадат работлив, какъвто е президентът да вземем за пример.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ